Десетилетия наред името на Ванга е обвито в мистерия, догадки и полуистини. Дали е била просто народна лечителка, дали инструмент на властта, или нещо много по-дълбоко – отговорите дълго време се пазеха зад тежките врати на държавните архиви. Днес обаче част от тях започват да се отварят. И това не е случайно.
Човекът, който стои в сърцето на този процес, е д-р Орлин Илиев – историк, архивист и ръководител на отдел „Дигитализация“ в Държавна агенция „Архиви“. С академичен път, който минава през история, право, архиви и музеи, и с професионален живот, изцяло отдаден на документалната памет на държавата, той е сред хората, които реално виждат какво е било скрито – и какво започва да става публично.
Как архивите се променят – и защо това е ключово
Днес архивистиката вече не е просто съхранение на пожълтели документи. Най-важната мисия остава опазването на оригиналите, но достъпът до тях все повече минава през дигитализация. По думите на д-р Илиев, от създаването на агенцията преди 13 години до днес са създадени над 210 000 дигитални обекта, а сканираните изображения надхвърлят един милион.
Целта е ясна – оригиналите да се пазят, а информацията да бъде достъпна едновременно за много хора. Така се ограничава физическият контакт с ценните документи и се отваря вратата към нов тип изследване на историята.
Разбира се, интересът не остава незабелязан. Опити за хакерски атаки има, най-често под формата на фишинг и спам, но засега системите устояват. Изкуственият интелект все още не се използва активно, но темата вече е на масата.
Кои документи могат да бъдат скрити?
За разлика от широко разпространените митове, архивите не делят хората на „публични“ и „непублични“ по политически или морален критерий. Един документ може да бъде временно недостъпен само ако е физически застрашен или ако самият дарител на личен архив е наложил ограничение за определен период.
Именно затова въпросът за Ванга е толкова интересен.
Ванга в архивите: какво има, какво липсва и защо чак сега?
Документите за Ванга съществуват – и то в значителен обем. Основната част идва от Института по сугестология, където са съхранявани записки, наблюдения и магнетофонни записи от срещите ѝ с хора. По думите на д-р Илиев, сканирани са едва около 50% от фонда, а интересът е огромен – над 300 души вече са влизали в системата, за да търсят информация за нея.
Само 30 магнетофонни ролки са дигитализирани засега – и това е „малка част“ от всичко налично.
Има ли тайни? Според архивиста – не в сензационния смисъл. Няма държавни конспирации или политически разкрития. Но има нещо друго – човешки истории, записки на проф. Георги Лозанов от срещите с хора, които са търсели Ванга за здраве, изгубени близки, страхове и въпроси за отвъдното.
Записките, които карат дори архивиста да се замисли
Сред документите има сцени, които трудно могат да бъдат обяснени рационално. Например случаи, в които Ванга говори за събития, на които е присъствал само един човек. Или истории за „души“, които се намесват в разговора и изразяват гняв, обида, дори поставят условия за „преминаване отвъд“.
Един от най-запомнящите се примери е разказът за мъж, при когото „идва духът“ на негов близък, ядосан, че ризата му е подарена на неподходящ човек. Ванга настоява за ритуал на помирение – иначе, казва тя, душата ще бъде „спряна на митницата“. Образ, който напомня портите на Свети Петър, но с фолклорно-балкански оттенък.
„На мен това ми говори, че има паралелен свят“, признава д-р Илиев – изказване, което рядко се чува от човек на неговата позиция.
Вярвал ли е той самият?
Отговорът е директен: да. Именно заради случаите, в които няма как информацията да е достигнала до Ванга по друг начин.
Тя говори и за исторически личности – например за цар Борис III, за когото предсказва, че царството му „ще изсъхне отвътре като орех“. Но и тук архивистът е предпазлив – подчертава, че много от документите са минали през селекция още преди да стигнат до архивите. Големите „разкрития“ вероятно вече са били филтрирани.
Архивите и властта: тайните на Политбюро
Сред документите, които най-силно впечатляват д-р Илиев, са решенията на Политбюро на ЦК на БКП. Оказва се, че е имало решения „А“ – публични, и решения „Б“ – строго секретни, достъпни само за най-тесния кръг около Живков. Това разделение само по себе си говори много за начина, по който е функционирала властта.
Защо всичко това е важно днес?
„Това, което правим, е важно за поколенията след нас“, казва д-р Илиев. Не за сензации, не за скандали, а за разбиране. За да могат хората да видят какво наистина е било, без митове и без идеологически украси.
А архивите за Ванга? Те не дават окончателни отговори. Но задават въпроси, които и днес карат дори скептиците да се замислят.
И може би точно затова държавата ги отваря чак сега.
