За всички гости денят беше перфектен. Бялата арка, обсипана с рози, музиката, слънцето, отразяващо се от чашите за шампанско – всичко изглеждаше безупречно. Ема и Даниел планираха сватбата си почти година, избирайки всеки детайл: от цветята на масите до надписа на тортата. Но в момента, в който свещеникът произнесе думите „Разменете си пръстени“, се случи нещо, което никой не можеше да предвиди.
Докато младоженецът протегна ръка, за да постави пръстена на пръста на булката, Ема внезапно замръзна. За секунда всичко около нея замлъкна. Тя погледна пръстена и в очите ѝ проблесна объркване – после тревога. Беше различен. Не този, който бяха избрали заедно преди седмици. Пръстените им бяха еднакви – гравирани отвътре с имената и датата на сватбата им. Но този пръстен беше малко по-широк, без надписа, и блестеше като нов.
„Това не е правилният пръстен“, прошепна тя едва чуто. Гостите си размениха погледи. Младоженецът пребледня, сякаш беше хванат. Опита се да се усмихне и да каже, че може би бижутерът е допуснал грешка. Но булката забеляза нещо, което никой друг не можеше: името на друга жена беше вътре в пръстена.
Тя свали пръстена от пръста му и го показа на всички: гравирано вътре беше „На Анна, завинаги“.
Мълчанието продължи цяла вечност. Някой се закашля неловко, някой отмести поглед. Даниел се опита да обясни, казвайки, че това е стар пръстен, случайно останал от миналото, че всичко не е такова, каквото изглежда. Но Ема вече стоеше отстрани, ръцете ѝ трепереха, а очите ѝ бяха пълни с болка.
Сватбата така и не се състоя. А пръстенът с чуждо име беше обсъждан дълго време след това – в края на краищата никой не разбираше защо младоженецът го е донесъл от всички места.
