Беше обикновен ден за Даниел и Софи.
Разхождаха се из провинцията, когато се натъкнаха на стар каменен мост.
Тихата река, слънцето, сянката на дърветата – идеалното място за запомняща се снимка.
„Застани точно тук“, каза Софи, вадейки телефона си.
Даниел се облегна на парапета, после внезапно замръзна.
„Чакай… какво е това лъскаво нещо там?“
Във водата под моста, сред плавея и листата, нещо отразяваше слънчевата светлина. Отначало си помислиха, че е просто парче метал, но когато Даниел се приближи, сърцето му се сви.
На клон, забит близо до брега, лежаха два венчални пръстена, преплетени, сякаш свързани с невидима нишка.
Те бяха стари – потъмнели, покрити с патината на времето. Но единият пръстен имаше женствена гравюра, докато другият беше гладък и мъжествен.
От вътрешната страна буквите едва се четяха:
„R & E. Завинаги.“
Софи стоеше мълчаливо, стискайки ръката на Даниел.
„Някой сигурно е дал обещание тук“, прошепна тя.
Решиха да не вземат пръстените, а да ги оставят там, където са ги намерили – под моста, където любовта сякаш е надживела дори времето.
Преди да си тръгнат, Даниел направи снимка на находката.
По-късно, у дома, той качи снимката онлайн – и няколко дни по-късно получи съобщение от възрастна жена:
„Тези пръстени принадлежат на родителите ми. Те се ожениха през 1956 г. и ги загубиха по време на пикник край реката.“
Историите понякога се връщат там, откъдето са започнали.
И този мост е бил свидетел на повече от една любов.
