Роси де Палма е жена, която не може да се сбърка с никого. Лицето ѝ изглежда сякаш е създадено от художник, решил да наруши всички правила: асиметрия, остър профил, изразителни очи. Тя никога не се е опитвала да бъде „правилна“ — напротив, превърнала е особеностите си в сила и се е превърнала в символ на нестандартната красота, макар пътят към това да не е бил лек.
Роси е родена през 1964 г. в слънчева Палма де Майорка. В младостта си е пяла и танцувала по ресторанти, без да мисли за кино. Всичко се променя през 1986 г., когато Педро Алмодовар я забелязва. Той вижда в нея не просто ярка външност, а харизма, която не изисква обяснения.
Така започва кино кариерата ѝ: десетки филми, култови роли, световна популярност. Роси категорично отказва пластични операции, въпреки че много са ѝ ги препоръчвали. Нейната необичайност се превръща в стил и защита от еднообразието.
Светът на модата също бързо обръща внимание на нея. Кутюриѐтата обожават нейната необикновена енергия, канят я на ревюта и я снимат за списания. Тя става символ на женственост, която не е длъжна да бъде идеална.
Но личният ѝ живот винаги е бил в сянка. Тя има две деца — Габриел и Луна. Баща им е кубинец, когото Роси никога не е показвала публично. Децата порастват далеч от шума на шоубизнеса и по нищо не приличат на майка си: меки черти, класическа спокойна красота.
Габриел е тих интроверт, увлечен по изкуство и музика. Не търси слава и живее в собствен ритъм.
Луна е пълната му противоположност: енергична, креативна, пробва се като модел, актриса и музикант. Тя е красива по съвременните стандарти, но без ексцентричността, която направи Роси легенда.
Иронията е, че жена, станала известна с нестандартността си, ражда деца с външност, близка до класическите идеали. Но по-важното е, че те са наследили свободата ѝ, силата и творческата ѝ природа.
Днес Роси е над 60, но остава търсена както в киното, така и в модата. Най-голямото ѝ постижение е, че е успяла да бъде себе си и да научи децата си на същото. Луна и Габриел го доказват: всеки има свой път, свой стил, но във всеки живее искрата и вътрешната ѝ свобода.
