Всички знаем, че розовото е за момичетата, а синьото – за момчетата, нали? 🩷💙 Знаете ли, че преди 2️⃣0️⃣th век е било обратното? 🧐😮 Зад тази промяна, променяща обществените норми, се крие изненадваща история, която ще предизвика интереса ви! 🤔🤫 Можете ли да си представите, че розовото първоначално се е свързвало със сила и мъжественост? 🩷➡️💪 Ще споделя продължението в тази статия! 👇
Днес свързваме розовото с момичетата, а синьото с момчетата, но това не винаги е било така. Всъщност до XX век разпределението на цветовете е било напълно противоположно. Историята зад тази промяна е едновременно изненадваща и дълбоко свързана с променящите се обществени норми.
В продължение на векове бебетата и малките деца обикновено са били обличани в бяло, независимо от пола им. От XVII в. до началото на XX в. и момчетата, и момичетата са носили дълги бели рокли през ранните си години. За това е имало практическа причина – белите дрехи са се избелвали и почиствали по-лесно, за разлика от цветните материи, които са били склонни към зацапване.
Роклите също са се смятали за най-практичния вариант за малките деца. Те позволявали лесна смяна на пелените и осигурявали удобство, което било от решаващо значение в епохата преди появата на модерните еластични колани и удобни закопчалки.
До 5-6-годишна възраст и момчетата, и момичетата се обличат еднакво в бели рокли. С порастването на момчетата обаче те преминават през ритуал, наречен breeching – важен етап, при който най-накрая им се разрешава да носят къси панталони вместо рокли. Това бележи прехода им към момчешка възраст и означава, че от тях се очаква да прекарват повече време с бащите си, а не с майките си.
Интересно е, че думата „брич“ – старомоден термин за панталон – произлиза именно от тази традиция.
Противно на днешните норми, розовото първоначално се е смятало за силен, мъжки цвят. Като нюанс на червеното той се е свързвал с власт, смелост и сила – качества, които се очакват от мъжете. Синьото, от друга страна, се е свързвало с чистотата и женствеността. Често е свързван с Дева Мария, която традиционно е изобразявана в сини одежди в религиозната иконография. Поради тази причина младите момичета често са били обличани в синьо, за да символизират невинност и добродетел.
Интересно доказателство идва от търговска публикация от 1918 г., в която се казва: „Общоприетото правило е, че розовото е за момчетата, а синьото – за момичетата.“ Това вярване остава разпространено в продължение на десетилетия.
Традиционните цветови асоциации остават до голяма степен непроменени до Втората световна война. След войната ролите на половете и модните тенденции се развиват значително. Жените, желаещи да възвърнат женствеността си след години на изпитания, прегърнаха стилни и цветни дрехи, а розовото се превърна в модерен избор. В същото време синьото започва да се свързва повече с мъжете, вероятно поради факта, че военните униформи обикновено са в нюанси на морско и синьо.
Интересно е, че според някои исторически свидетелства в края на XIX в. във Франция разпределението на цветовете е било обърнато – момичетата са получавали розови лентички, а момчетата са били отбелязвани със сини.
През 60-те и 70-те години на ХХ век феминисткото движение оспорва традиционните норми на пола, включително тези, свързани с модата. Жените отхвърлят идеята, че женствеността трябва да се свързва с деликатен, мек образ, и розовото временно губи своята популярност. Въпреки това през 80-те години на ХХ век то се завръща с голяма сила, особено в детските дрехи и попкултурата.
Макар че розовото и синьото все още носят силни асоциации за пола в съвременната мода, историческата промяна доказва, че цветовата символика е променлива и постоянно се развива. Кой знае – може би в бъдеще правилата за цветовете отново ще се променят.
