Чудили ли сте се някога защо някои бебета предпочитат да мълчат? 👶🤫 След като научих причината, останах разплакана! 😭💔 Един ден влязох в стая, в която лежаха будни десетки новородени бебета, и това, което веднага ме порази, беше ТИШИНАТА! 😳🫢 Любопитна и объркана, попитах болногледачката за това, а отговорът ме остави без думи! 🤐🤯 Бъдете готови да пророните сълза, когато разкажа защо се случва това в тази статия! 👇
Когато тя беше още бебе, със съпруга ми решихме да ходим на църква. Не мога да си спомня какво ме подтикна към посещението, но това, което чух от свещеника в онзи ден, остана с мен оттогава.
Свещеникът сподели личен опит:
*“Често посещавам сиропиталища, тъй като не мога да остана безразличен към живота на децата без семейства. Много от нас, духовниците, се опитват да подкрепят тези институции по всякакъв начин.
По време на едно посещение влязох в стаята, където се отглеждат най-малките деца. Това, което веднага ме порази, беше тишината. Десетки бебета лежаха будни, но нито един плач не се чуваше във въздуха.
Любопитен и притеснен, попитах възпитателя за това. Отговорът ѝ беше сърцераздирателен.
Новородените плачат, когато пристигат за първи път – обясни тя. „Те плачат за утеха, за това някой да ги държи, за топлина и увереност. Това е техният начин да протегнат ръка. Но тук персоналът не винаги може да реагира веднага. Има твърде много малки деца, а няма достатъчно ръце.
В крайна сметка бебетата спират да плачат – не защото са доволни, а защото са научили, че никой няма да дойде. Разбрали са, че няма майка, която да ги успокои, няма ръце, които да им предложат сигурност. Мълчанието се превръща в тяхно оцеляване. „*
Като чух това, се разплаках.
Когато със съпруга ми се прибрахме у дома, дъщеря ни спеше спокойно. Застанах до креватчето ѝ и дадох безмълвно обещание: каквото и да донесе животът, тя никога няма да се чувства изоставена. Винаги ще бъда нейното сигурно място, нейната непоколебима подкрепа.
Детето ми никога няма да познае тишината на неосъществената надежда.
