Сутринта започна спокойно. Празен път извън града, първите слънчеви лъчи, капки роса по тревата край шосето. Камерите за наблюдение записваха обичайното – движение на коли, редки пешеходци, тишина.
Докато тя не се появи.
На кадрите се вижда как отстрани на пътя изскача куче. Слабо, с мръсна, разрошена козина, скъсана каишка и напрегнат поглед. То тича право на пътя, сякаш в паника.
Първата кола спира рязко, втората завива встрани. Хора викат, надуват клаксони, някой вече вади телефона си, мислейки, че животното е побъркано. Но кучето не се маха. То лае, хвърля се между лентите, не допуска нито една кола да мине.
След няколко секунди спира — точно насред пътя, срещу сребрист седан — и започва да лае още по-силно.
Шофьорите излизат, раздразнени.
— Махнете го от пътя! — извиква някой.
— Ще ухапе някого! — възмущава се друг.
Но кучето не мърда. Само ръмжи и гледа под колата.
Един мъж се приближава, навежда се — и веднага отскача.
Под автомобила, на няколко сантиметра от колелото, лежи дете.
Момче, увито в одеяло, с одраскано лице, със затворени очи.
След секунди става ясно: това не е случайност.
Малко по-нататък по трасето — следи от катастрофа. Преобърната детска количка, счупена ограда. Жената — майката — крещи, в паника търси сина си, без да знае, че той се е изтърколил на платното.
Ако кучето не беше изскочило точно в този момент, първата кола нямаше да успее да спре.
Когато спасителите пристигат, изваждат момчето — то диша.
Кучето стои до него, трепери, не помръдва, докато не го предават на лекарите. После просто сяда край пътя и гледа надалеч, сякаш знае, че мисията му е изпълнена.
По-късно се разбира: кучето живяло наоколо повече от година. Хората казвали, че всяка сутрин се появява на това шосе, ляга край пътя и наблюдава колите.
А после една жена го разпознала. Това било кучето на брат ѝ, загинал тук при катастрофа преди две години.
Сега то живее при семейството на спасеното дете.
Момчето го нарича Скай, защото, както казва, „тя е слезла от небето“.
И всеки път, когато семейството минава по това шосе, Скай вдига глава — сякаш проверява, че пътят е чист… и никой повече няма да пострада.
