Бурята дойде внезапно. Лято, жега, въздухът — тежък от влага, и изведнъж — тъмнина. Вятърът се надигна с такава сила, че дърветата се прегънаха като треви. Момичето изтича на двора, защото чу викове и изплашено цвилене.
Нейният кон — същият, с когото не се разделяше от три години — стоеше до стария обор, в паника дърпаше повода. Гръм разтърси въздуха, дъждът шибаше лицето. Момичето го викаше по име, опитвайки се да се приближи въпреки светкавиците, които караха земята да трепери.
Камерата на входа на фермата засне всяка секунда.
Момичето, с жълт дъждобран, тича към коня, хваща юздата, гали го по муцуната, шепне нещо, опитвайки се да го успокои.
Животното диша тежко, пара излиза от ноздрите, очите му са пълни със страх.
Оборът зад тях скърца под напора на вятъра. На видеото се вижда как дъските по покрива се повдигат, а една греда вече се пука. Но момичето не вижда това — то мисли само как да прибере коня вътре.
И изведнъж — мигът.
Конят рязко пристъпва напред и с гърди я избутва извън вратата. Тя пада в калта, изправя се, гледа объркано животното.
— Какво правиш?! — извиква.
И тогава — светкавица.
Мълния удря право в покрива на обора.
Силна светлина озарява кадъра, вятърът вдига прах и дим, и след секунда постройката рухва.
Когато димът се разсейва, се вижда, че от обора няма и следа. Конят стои сред отломките, трепери, гривата му е обгоряла, но е жив.
След няколко минути пристигат родителите и спасителите. Момичето се хвърля към него, прегръща го, плаче, притиснало лице към шията му.
На кадрите се чува:
— Тя ме спаси… тя знаеше…
По-късно експертите обяснили: животното усетило електрическия заряд на мълнията частица от секундата преди удара. Инстинктът го накарал да я избута на безопасно място.
Но всички, които гледали видеото, вярват — това не е било само инстинкт.
На записа се вижда как конят не мърда, докато момичето не бъде вдигнато от земята, и едва тогава прави крачка назад и пада на колене.
Месец по-късно семейството възстановило обора.
А над вратата поставили табела с надпис:
„Тя усети бурята преди небето.“
И сега всяка сутрин, когато момичето отива към новата конюшня, конят тихо изцвилва — сякаш напомня, че спасеният живот не е дълг, а дар.
