Сутринта ухаеше на кафе и мушкато. Грета стоеше на балкона, поливаше цветята и си мърмореше тихо — сякаш разговаряше с листата. Слънцето се спускаше по раменете ѝ със златна светлина, а внукът ѝ, дошъл само за минута, спря на вратата.
— Бабо, не мърдай! — каза той, изваждайки телефона си. — Ето така.
Тя въздъхна. — Пак тези твои снимки. Изглеждам като уморен кактус.
— Не, изглеждаш като легенда, — отвърна той и натисна бутона.
Той качи снимката онлайн — просто снимка: жена с шапка, мека светлина, спокойна осанка.
Надписът — „Моята баба. Просто красива.“
След няколко дни публикацията се разпространи навсякъде.
Хората пишеха: „Удивително“, „Ето как изглежда истинската красота“, „Коя е тя?“
И тогава се обади агенция — истинска, с фотографи, гримьори и договори.
Грета реши, че е шега.
— Модел? На осемдесет? — засмя се тя. — Може би за реклама на крем срещу здравия разум.
Но внукът настоя.
— Опитай, бабо. Нали винаги казваш, че човек не трябва да губи самоирония.
Седмица по-късно тя стоеше в бяло студио.
На нея — същата рокля, същата шапка.
Млад фотограф с обеца и уморено лице прошепна:
— Просто бъдете себе си.
И тя беше. Без поза, без страх от бръчки. С достойнство, което не може да се купи.
Когато снимката се появи в списание, редакцията реши да направи интервю.
Изпратиха млада журналистка с лаптоп и бързи пръсти.
— Г-жо Грета, никога не сте се снимали преди, нали?
Тя се усмихна.
— Никога. Само… в един друг живот.
Седмица по-късно внукът ѝ писа:
„Бабо, включи новините! Намерили са старите ти снимки!“
Тя включи телевизора. На екрана — черно-бели кадри от 60-те: същата усмивка, същата осанка.
Младата Грета в рокля с широка пола, с цигара в ръка, позира до „Ягуар“.
Гласът на водещия: „Оказа се, че новата интернет-звезда е бивш модел на модна къща Lambert, лице на колекцията от 1964.“
Телефонът звънеше без спиране. Съседите пишеха, приятелките се смееха.
— Защо никога не каза? — попита внукът.
Тя го погледна над очилата, усмихна се:
— Защо ли? Тогава беше работа. Сега е просто хубава снимка.
И тихо добави:
— Може би просто чаках някой отново да ме види така.
