Това се случи по време на обикновен товарен курс през Тихия океан.
Времето беше спокойно, морето — гладко като огледало. Капитан Джеймс Кроуфорд стоеше на мостика, когато морякът Рей внезапно забеляза нещо напред.
— Капитане, вижте там! — посочи той с бинокъла. — Нещо стърчи от водата!
На равната повърхност на океана се виждаше тънко червено-бяло знаме, закрепено за метален прът. Полюшваше се леко, сякаш бележеше място, известно на малцина.
Първо решиха, че е буй. Но колкото повече се приближаваха, толкова по-ясно ставаше — това не беше стандартна конструкция.
Флагът беше завинтен към стоманен обръч, излизащ под ъгъл от водата. Под него — кръгъл метален капак.
Спуснаха лодка, приближиха и застинаха.
Капакът беше нов, от матов метал, без ръжда. Около болтовете се издигаха малки мехурчета — сякаш някой отдолу изпускаше въздух.
— Може би е вентилация на подводен кабел, — каза механикът Том.
— Тогава защо е с флаг? — отвърна Рей.
Капитанът предаде координатите на бреговата охрана. Наредиха им да останат на място.
След няколко часа пристигна патрулен катер. Екипът спусна подводна камера и изпрати изображението на екрана.
На него — метална повърхност, с изтрит надпис:
“US NAVY – Oceanic Research Unit 12”
Оказа се, че това е люк от стара американска подводна изследователска станция, построена през 1986 г.
Проектът се наричал „Neptune“ и целял създаването на автономни лаборатории на дълбочина до 300 м. След закриването му през 90-те, станциите трябвало да бъдат затворени.
Но това, което откриха по-късно, беше странно.
Когато спасителите отвориха люка, уредите отчетоха слаба енергия — сякаш генераторите още работеха.
Камерата показа коридор — метални стени, чисти, непокътнати.
На пода — табела: „Research Module 03 – Active Maintenance“
Активна поддръжка.
А станцията официално бе изоставена преди трийсет години.
От разсекретени документи стана ясно, че „Neptune“ наистина е съществувал.
В една от лабораториите се тествала система за автономно наблюдение на подводни кабели и маршрути. Проектирана да работи десетилетия без човешка намеса.
Официално проектът бил спрян заради изтичане на данни и висока цена.
Но технически записи показваха, че поне една станция не е била деактивирана.
И именно тя се намирала на координатите, където моряците открили флага.
Когато военните извадили част от оборудването, всичко се потвърдило: вътре — стари сървъри, батерии, комуникационни модули.
Всичко още работело — тихо, самостоятелно, на дълбочина 200 м.
След това находката била засекретена.
Екипажът подписал декларация за мълчание.
Но капитанът по-късно споделил неофициално:
„Когато отплавахме, флагът още се люлееше. Беше прекалено нов… сякаш някой го беше сменил съвсем скоро.“
