Магазинът бръмчеше като кошер.
Беше събота, рафтовете бяха пълни, количките се блъскаха по пътеките, миризмата на хляб и кафе се смесваше с детски смях.
Опашката на касата беше дълга, някои нервно поглеждаха часовниците си, други говореха по телефона.
Сред тях беше София, млада бременна жена.
Носеше семпло сиво палто, косата ѝ беше прибрана назад, лицето ѝ уморено, но мило. Държеше списък за пазаруване и от време на време слагаше ръка на корема си. Купи няколко неща: кисело мляко, хляб, ябълки и малко плюшено мече за бебето.
Зад нея на опашка стоеше Клара, уверена и шумна, облечена в скъпо палто.
Тя отегчено преглеждаше телефона си, след което изведнъж забеляза, че София пъха салфетки в джоба на палтото си.
„Каква наглост!“, каза Клара силно, за да могат всички да я чуят. „Бременна е и въпреки това краде!“
Буката на магазина заглъхва.
Няколко души се обръщат.
София поглежда объркано нагоре.
„Моля?“ – пита тя тихо.
„Видях всичко“ – Клара пристъпва напред, „скрихте стоката в джоба си! Не ви ли е срам?“
София пребледнява.
„Просто държах салфетки, за да не изпусна кошницата…“
„Разбира се“ – прекъсва я Клара. „Всички го казват сега!“
Тълпата шепне, някой вади телефон.
Бременна жена стои по средата на стаята, очите ѝ са зачервени, несигурна къде да гледа.
А Клара само става по-силна:
„Обадете се на управителя! Нека проверят!“
Управителят, висок мъж на около четиридесет години, излиза от задната врата, носейки бадж с името Марк.
Той се приближава спокойно, сдържано.
„Какво има, госпожо?“
Клара сочи София.
„Тази жена крие стоката в джоба си!“
Марк поглежда София, след което казва тихо:
„Госпожо, не се притеснявайте, нека проверим това спокойно.“
София, с треперещи ръце, обръща джоба си – салфетки, касова бележка, бележка със списък.
Нищо друго.
Някой кашля в тълпата, някой се смее тихо.
Клара пребледнява.
„Аз… сигурно съм направила грешка…“
Но Марк не я пуска.
„Грешка ли беше? Публично обвинихте бременна жена. Камерите са записали всичко.“
Той се обръща към охраната.
„Уверете се, че ще повдигнем фалшиво обвинение.“
Тълпата започва да шепне за Клара.
Някой казва: „Срам те е“, някой снима.
А София стои там, без да вярва, че някой най-накрая е застанал на нейна страна.
Марк слага ръка на рамото ѝ:
„Всичко е наред. Не си направила нищо.“ Хайде, ще ти помогна да носиш покупките.
Тя се усмихва – за първи път през целия ден.
Клара стои на касата, неспособна да вдигне поглед.
И сега погледите на всички вече не са върху бременната жена.
Но върху тази, която се опита да ги унижи, а само унижи себе си
