„Вече мислехме, че няма да успеем“: историята на спасяването на мечка, изминала 80 километра с тенекия на главата
Всичко започна в средата на юли. Горещо време, въздухът трептеше над боровете, а между селата Лесной и Северен ловци забелязали странни следи — дълбоки отпечатъци, сякаш животното се движело несигурно. По-нататък намерили драскотини и капки кръв. Никой не предполагал, че това е началото на най-трудната спасителна операция от години.
След дни в социалните мрежи се появило видео: мечка с метална тенекия на главата върви край реката, спъва се, блъска се в огради и пада. Мнозина помислили, че е измама, но ловците потвърдили — следите са истински.
Доброволци от центъра за защита на животните пристигнали на място. Дъждът бил заличил повечето следи, останали само отпечатъци и кичури козина. След три дни с дрон и топлинна камера я открили — огромна тъмна фигура, която вървяла покрай брега, като сляпа.
„Той нищо не виждаше, — разказва доброволецът Андрей. — Банката беше метална, с остри ръбове, впила се в кожата. Ако не го бяхме намерили, щеше да се задуши.“
Осем часа били нужни, за да се доближат до него. Изтощен, мечокът падал, но не нападал. Когато го упоили и свалили тенекията, станало ясно през какво е минал — рани, кръв, възпалени очи. Бил изминал около 80 километра, воден само от мириса на вода.
Когато я махнали, той поел дълбоко въздух — сякаш за първи път от седмици. После станал и бавно тръгнал към гората. Никой не го спрял.
Дни по-късно на мястото окачили табела: „Той оцеля.“ В офиса на спасителите тенекията стои на рафта с бележка: „Да помним, че силата не е само в зъбите и ноктите, а и в търпението и надеждата.“
Историята обиколи интернет, напомняйки, че всяко живо същество ще върви докрай, ако иска да живее — и че понякога краят на борбата е просто един дъх.
