Независимо от произхода или възрастта си, всички ние се нуждаем от малко компания от време на време. Независимо дали става въпрос за роднина, близък приятел или дори съсед, човешката връзка е от съществено значение за нашето благополучие.
Понякога е необходимо чистото сърце на едно дете, за да разпознае нуждата на някого от тази връзка. Такъв е случаят в една трогателна история, която служи като нежно напомняне, че понякога излизането извън зоната ни на комфорт, за да помогнем на другите, може да промени света.
Историята започва в дните преди Хелоуин. В квартала цари оживление, а къщите се надпреварват за титлата на най-страховитата украса. Верандите бяха покрити с изкуствени паяжини, тиквите седяха със зъбати усмивки на стълбите, а пластмасовите скелети се люлееха от дърветата. Единадесетгодишният Кевин попиваше всичко с наслада, развълнуван от любимия си ден в годината.
Обичаше как Хелоуин преобразяваше всичко, карайки го да се чувства така, сякаш светът се е превърнал в магически, макар и само за една нощ.
Докато Кевин обикаляше улиците и се любуваше на страховитите прояви, вниманието му бе привлечено от една къща, която се открояваше – но не по същата причина като останалите. Тази къща беше гола, тъмна и напълно без украса. Нямаше нито тикви, нито духове, нито признаци на хелоуински дух. Кевин се намръщи, когато разпозна, че това е къщата на госпожа Кимбли.
Г-жа Кимбли е възрастна жена, която живее сама. Кевин й беше помагал няколко пъти преди това, като беше косил тревата й или чистеше снега през зимата. Тя не беше много словоохотлива, обикновено му плащаше бързо и после се оттегляше в къщата си. Виждайки дома ѝ толкова не на място в празничния квартал, Кевин се притесни. Защо тя не се беше присъединила към забавлението? Беше ли добре?
Решен да разбере, Кевин пресече улицата и почука на вратата ѝ. След дълга пауза госпожа Кимбли най-сетне отвори, изглеждайки раздразнена. „Какво искаш?“ – избухна тя. Кевин предложи да ѝ помогне с украсата за Хелоуин, но госпожа Кимбли не искаше да го прави. Тя грубо му отвърна, настоявайки, че няма нужда от помощ или украса. Но нещо в суровия ѝ отговор не се хареса на Кевин.
Вкъщи той се доверява на майка си и обяснява ситуацията. Тя предположи, че госпожа Кимбли може да има своите причини да не иска да участва, но Кевин не можеше да се отърве от усещането, че тя просто е самотна и има нужда от малко доброта.
Същата вечер, с решителност в сърцето, Кевин натовари вагона с украса за Хелоуин от собствените си запаси – лампички, пластмасови паяци и дори любимата си тиква. Върна се в къщата на госпожа Кимбли и се зае да я украсява с надеждата да донесе малко празнично настроение на прага ѝ.
Докато той довършваше, госпожа Кимбли излезе от къщата си разярена. Тя изкрещя на Кевин, че е пренебрегнал желанията ѝ, и в момент на неудовлетвореност разби тиквата, която той беше издълбал. Кевин беше с разбито сърце, но зад гнева ѝ той усещаше нещо по-дълбоко – нещо, което не можеше да разбере.
По-късно същата вечер Кевин не може да се наслади на Хелоуин както обикновено. Облечен в костюма си на вампир, той се разхождаше из квартала, но мислите му все се връщаха към госпожа Кимбли. Той се страхуваше, че без украса и бонбони къщата ѝ ще стане мишена за злодеяния по време на Хелоуин.
Вместо да се включи в забавлението, Кевин се върна на верандата и седна, решен да предпази дома ѝ от всякакви пакости. Когато се приближиха групички от трикове, той раздаде бонбони от собствения си запас, като обясни, че госпожа Кимбли не си е вкъщи.
След известно време вратата зад него се отвори със скърцане. Госпожа Кимбли излезе, а изражението ѝ беше по-меко от преди. Тя седна до него на верандата и след дълга пауза му разкри, че Хелоуин е труден за нея, защото ѝ напомня за семейството, което няма – няма деца или внуци, с които да сподели празника.
Кевин я изслуша тихо, след което ѝ предложи да не се налага да прекарва Хелоуин сама. Тя все пак може да бъде част от празника. Трогната от думите му, госпожа Кимбли се извини, че е смачкала тиквата му, и му благодари за добрината.
