Беше малко след полунощ, когато Лорен чу чукането. Първоначално помисли, че са клони, които се удрят в стъклото. Но когато отвори завесата, сърцето й спря.
Малко момиченце стоеше отвън, осветено от бледата светлина на лампата на верандата. Косата й висеше на мокри кичури, а бялата й рокля се лепеше по тънкото й тяло, сякаш беше завалена от дъжд. Изглеждаше не по-голяма от осем години.
Момиченцето притисна малката си ръка към стъклото. „Моля те“, прошепна тя, а дъхът й замъгли прозореца. „Мога ли да вляза?“
Лорен замръзна. Тя живееше на тиха улица, на километри от най-близкия магазин, и никога не беше виждала това дете. Инстинктът й подсказваше да отвори прозореца, но нещо по-дълбоко – тежък, непоклатим страх – я възпираше.
„Къде са родителите ти?“, попита тихо Лорен през стъклото.
Очите на момичето се стрелнаха към сенките зад нея. „Моля те“, прошепна тя отново. „Преди да ме намерят.“
Студен тръс премина през Лорен. Против всякаква логика, тя отключи прозореца. В момента, в който го отвори, студен въздух нахлу вътре. Но когато погледна отново навън, момичето беше изчезнало. Нямаше следи от стъпки в пръстта, нито звук от отстъпващи крачки – само тишина.
Разтърсена, Лорен едва спала онази нощ.
На следващата сутрин тя отиде до края на двора, търсейки някакви следи. Вместо това намери нещо, наполовина заровено близо до храстите: малък сребърен медальон. Вътре имаше избледняла снимка на същото момиченце, а от другата страна бяха гравирани инициали с дата.
Лорен затаи дъх. Датата беше отпреди повече от тридесет години.
По-късно същия ден тя посети местната библиотека, за да рови в стари вестници. Това, което намери, я накара да изтръпне: статия за момиче, изчезнало от същия квартал три десетилетия по-рано. Последно беше видяно близо до имота на Лорен. Името му, инициалите на медальона, съвпадаха напълно.
Тази нощ Лорен сложи медальона на тоалетката си. Когато изключи лампата, погледна към прозореца. Завесата се развя, въпреки че стъклото беше затворено плътно. И в отражението, за миг, тя се закле, че видя лицето на момиченцето да я гледа.
Оттогава чукането не е спирало.
