Плеймейтката Моника Валериева преживя едно от най-тежките изпитания в живота си и реши да го сподели публично. В емоционален пост в Instagram, придружен със снимки от болнично легло, моделката разкри, че в продължение на пет месеца е водила изтощителна битка с тежка инфекция, която е застрашила живота ѝ.
По думите ѝ това не е опит за сензация, а предупреждение. Валериева споделя, че вътреболничните инфекции са сериозен и често подценяван проблем, който ежегодно отнема живота на милиони хора по света. Затова тя апелира всички да бъдат изключително внимателни, когато става дума за медицински и козметични интервенции, особено такива, които не са жизненоважни.
„Пиша това, за да не спирате да се борите, колкото и тежко, трудно и съсипващо да изглежда всичко“, пише Моника, като не крие, че преживяното я е пречупило не само физически, но и психически.
Моделката разказва, че преди близо осем години се е подложила на процедура за поставяне на течен филър в областта на седалището – интервенция, която тогава ѝ се сторила рутинна и безобидна. В края на август тази година обаче усетила необичайно образувание. Оказало се, че материалът е мигрирал, което наложило оперативна намеса.
Посмотреть эту публикацию в Instagram
„Казаха ми, че е лека процедура – ставаш и си тръгваш. Така и направих“, разказва тя. Истинският кошмар обаче започнал след това. Не заради самата операция, а заради опасна бактерия, която дълго време не била открита. Месеци наред Валериева се лекувала, но не от реалната причина за състоянието си.
След четири месеца без резултат тя срещнала лекар, който настоял да се направят нови микробиологични изследвания в няколко различни лаборатории. Именно тогава станало ясно каква е истинската причина за страданията ѝ и лечението поело в правилната посока.
В публикацията си Моника изказва дълбока благодарност към лекарите, които са я спасили, към семейството и приятелите си, както и към напълно непознати хора, помогнали ѝ с информация, лекарства и подкрепа. Най-силните ѝ думи обаче са насочени към самата нея – за търпението, психическата устойчивост и силата да не се предаде.
Днес Валериева гледа напред с надежда. Тя споделя, че се надява заедно с края на годината да приключи и дългото медикаментозно лечение. Макар да нарича преживяното „ужас“, признава, че то ѝ е дало и важни уроци – за здравето, за доверието и за това колко крехка може да бъде границата между нормалния живот и борбата за оцеляване.
