Трябваше да му предам един собствен урок и вижте какво направих в тази статия!
След като години наред бяхме неразделни с партньора ми, в крайна сметка решихме да заживеем заедно в търсене на нова глава в живота ни. Той имаше син Дейв от предишната си връзка, който на пръв поглед изглеждаше добро момче, но после аз промених мнението си.
Въпреки че се отнасях към него буквално като към собствен син, не можех да понасям поведението му мълчаливо. Той оставяше купища боклук абсолютно навсякъде, което превръщаше уютния ни и идеално чист дом в мизерно и неприветливо място.
Първоначално се надявах, че това е временна ситуация, тъй като категорично отказвах да повярвам, че той е толкова неорганизирана и неподдържана личност. Това обаче се превърна в нещо като навик. Моите забележки и изисквания не играеха никаква роля за него.
Скоро стигнах до осъзнаването, че думите просто не са достатъчни и че имам да му предам свой собствен урок. Стаята му беше първата ми цел. Когато влязох в нея, видях лабиринт от смачкани хартии, колекция от полупразни кутии от газирани напитки и други отпадъци.
Затова опаковах всичко, което видях, с други боклуци в торби. След това дойдоха дневната, кухнята и дори банята. Аз обаче нямах представа дали това ще изостри още повече отношенията ни, или ще ни помогне да се помирим.
Накрая той се прибра от училище и видя гледка, за която изобщо не беше готов. Всички стаи, включително и неговата, блестяха от чистота. Но като видя няколко напълно опаковани чанти, повдигна някои въпроси.
Бях приятно изненадана, когато видях в очите му усещането за осъзнатост, вместо за гняв. Той извади всичко от чантите и дори сложи дрехите си в пералнята. Скоро той напълно промени отношението си и сега вкъщи винаги беше чисто.
Това доказа, че действията говорят по-силно от думите.
