Любопитен факт, който днес малцина знаят: при старите метални легла мрежата почти никога не се опъваше по цялата дължина на ложето. От едната страна неизменно оставаше празен участък, който на мнозина изглеждаше като дефект или странна икономия на материал.
Но всъщност това беше добре обмислено решение, а не случайност.
Конструкторите оставяха този отвор нарочно, за да улеснят работата с металната мрежа. Тя се закрепваше с пружини или куки, и когато се налагаше да се опъне, да се подменят старите закрепвания или да се смени цялата мрежа, всичко това се извършваше именно през този свободен участък. Благодарение на такава конструкция ремонтът отнемаше само няколко минути.
Освен това при много модели този участък се използваше за регулиране на опъна. Ако мрежата започнеше да провисва, можеше леко да се доопъне или обратно — да се отпусне, за да се постигне желаната твърдост.
В някои семейства дори поставяха дървена дъска в този отвор, за да направят повърхността по-твърда — особено когато леглото се използваше от възрастни хора или за гости.
Затова празното пространство съвсем не беше „недодяланост“. Напротив — това беше част от функционалната и практична конструкция. Благодарение на това просто, но добре обмислено решение металните легла издържаха десетилетия и се ремонтираха лесно у дома, без специални инструменти.
