Дани Трехо има лице, което не може да се сбърка: дълбоки бръчки, белези, поглед, който сякаш пробива бетон. Той винаги е изглеждал така, сякаш току-що е излязъл от затвора Сан Куентин — и това не е филмов образ, а част от истинската му биография. Но въпреки суровата си външност и тъмното минало Трехо е човек, спасил десетки от зависимост и отчаяние. И още по-изненадващо — баща на пет деца, които съвсем не приличат на резултат от тежкия живот на легендарния им баща.
Първородният му син, Дани Бой, се появява още преди брака на актьора. Той е най-затвореният сред наследниците и изцяло избягва публичността. Живее в Ломпок, помага на баща си в бизнеса Trejo’s Tacos и кафенетата му, обича животните и предпочита тишината пред камерите. Неговият път е спокоен живот далеч от хаоса на Холивуд.
Гилбърт, средният син, е най-творчески настроен. Роден през 1988 г., той рано разбира, че иска да работи в киното — но не като актьор, а като режисьор. Заснел е няколко филма, включително трогателна драма с участието на самия Трехо. Тези ленти се превръщат в своеобразен диалог между баща и син — честен, емоционален и без излишни думи.
Дъщерята Даниел е наследила меките черти на майка си, но притежава силен вътрешен характер. Опитва се в киното, участвайки в драмите Strike One и 1st Strike, които тематично са близки до историята на семейството. Но Даниел никога не се стреми към слава — живее спокойно, уважавайки пътя на баща си, но върви по свой собствен.
За Есмералда се знае изключително малко. Тя предпочита да стои в сянка, а Трехо прави всичко възможно да запази личното ѝ пространство. Няма интервюта, публични появи или биографични данни — сякаш живее в друг свят, в който фамилията Трехо няма значение.
Хосе, най-малкият син, е още по-голяма загадка. Роден е през 1991 г., но за живота му почти няма информация. Няма снимки, няма подробности, няма споменавания. Сякаш самият Дани го е извадил от публичното пространство, за да му даде шанс на нормален, спокоен живот.
Когато гледаш Трехо, лесно си представяш герой от екшън филм. Но извън снимачната площадка той е баща, който е направил най-важното: дал е на децата си живот, какъвто самият той никога не е имал. Без затвор. Без наркотици. Без болка. И може би точно това го прави истински герой — не на екрана, а у дома.
