Когато екип от реставратори влязъл в стара къща в покрайнините на града, те очаквали рутинна работа – премахване на стара мазилка, пребоядисване на пода и боядисване на стените. Къщата била празна от десетилетия: прах, миризма на мухъл, паяжини по тавана и следи от времето по всеки предмет. Но именно в тази къща им било писано да направят откритие, което по-късно щело да бъде публикувано в местните вестници.
В хола, до голямата стена срещу прозореца, висела тежка картина. Тя била по-тъмна от всичко наоколо, сякаш привличала погледа. Платното изобразявало жена в черна рокля, седнала до прозореца с директен, внимателен поглед. Изглеждало, че наблюдава всеки, който влизал в стаята.
Работниците решили да премахнат картината, за да изравнят стената за боядисване. Един от тях, Том, забелязал, че картината сякаш е враснала в стената – долната част била неподвижна, сякаш нещо било скрито зад нея. След няколко опита внимателно свалили рамката – и тих скърцащ звук отекнал из стаята, сякаш къщата въздишала.
Под картината имаше стар прозорец, закован с дъски и измазан по краищата. Никой не знаеше, че е там – нито собствениците, нито предишните наематели. Освен това, около рамката имаше следи от ремонт: някой очевидно я беше затворил умишлено, внимателно, с големи усилия.
Когато Том светна с фенерче през пукнатината между дъските, въздухът вътре беше студен, сякаш прозорецът не беше градина, а мазе. Той надникна вътре и осъзна, че не е улицата. Отваряше се към друга стая. Тъмнина, стари тапети и нещо метално, блещукащо на пода.
Работниците решиха да премахнат няколко дъски. Когато издърпаха първата, поток от прах и миризма на влага нахлуха в стаята. Зад втората дъска за кратко проблесна отражение – сякаш някой е стоял там и след това се е размърдал.
Един от мъжете рефлекторно светна с фенерчето си, но лъчът падна върху нищо. Нямаше движение. Само старо огледало, облегнато на стената, смътно отражение на стаята, в която стояха, замръзнало в него.
„Може би коридор?“ – каза тихо един от тях. Том поклати глава, все още гледайки през дупката. Виждаше се лист хартия, закован на старата стена отвътре. Той се протегна към него, но не можа да го достигне. После друг донесе шпатула, за да откъсне дъската.
И когато докосна ръба, нещо падна с глух трясък в дъното на стаята. И тримата замръзнаха. Тишината висеше толкова гъста, че можеха да чуят собственото си дишане.
Том отстъпи крачка назад, погледна картината, сега облегната на стената – и едва не изпусна фенерчето. Жената на картината вече не гледаше към прозореца. Погледът ѝ беше вперен директно в тях.
