Една обикновена сутрин на езерото започна както обикновено за рибаря Алекс и неговия партньор – мъгла, вълнички по водата и тихото очакване на улов.
Но когато започнаха да дърпат мрежата, усетиха странна съпротива, сякаш някой я държеше отвътре.
Отначало си помислиха, че са закачили нещо. Но когато гладка, сребристозелена кожа се показа от водата, и двамата замръзнаха. Тялото блестеше, сякаш покрито с люспи, но вместо перки имаше тесни, ципести израстъци, наподобяващи крила.
„Това не е риба“, прошепна Алекс. „И не е змиорка.“
Съществото издаде тих звук, напомнящ на свирка или шумолене на вятъра. То не се съпротивляваше, просто наблюдаваше с огромни очи, които отразяваха небето.
Когато един от рибарите протегна ръка, за да погледне по-отблизо, съществото внезапно се изви и водата около него буквално забълбука.
Секунда по-късно то изчезна, оставяйки след себе си само няколко лъскави люспи в мрежата, блестящи на слънцето.
По-късно Алекс ги занесе в лабораторията.
Учените не успяха да определят към кой вид принадлежат.
„Никога не сме виждали такава тъканна структура“, каза един от тях.
Оттогава рибарите вече не излизат на езерото в мъгла.
Но всяка сутрин някой вижда слабо сияние над водата – сякаш нещо под повърхността все още наблюдава.
