Когато Анна Милър се премести в къщата на майката на съпруга си, тя се стараеше да бъде учтива, тиха и благодарна. Шестият месец от бременността, нова страна, ново семейство — всичко изглеждаше като начало на нов живот. Но още от първите дни Анна усети: тук тя е гостенка — и нежелана.
Майката на съпруга ѝ, Маргарет, беше властна жена, свикнала да командва. Тя не понасяше някой да нарушава нейния ред, особено „чужда“.
— Поне нека прави нещо, след като живее на мои разноски, — казваше тя високо, така че Анна да чуе.
Всяка сутрин Анна ставаше първа. Миеше подовете, готвеше закуска, переше дрехи. Коремът ѝ вече беше наедрял, но Маргарет сякаш не го забелязваше.
— Бременността не е болест, — произнасяше тя студено. — Навремето жените работеха до последно.
Лукас, съпругът ѝ, не се намесваше. „Не го приемай лично, мама просто е строга,“ казваше той. Но това не помагаше, когато Анна всеки ден чуваше: „нахлебница“, „мързеливка“, „паразит“.
Една сутрин, след безсънна нощ и нови упреци, Анна припадна направо в кухнята. Маргарет само извъртя очи:
— Сценка, за да не върши нищо.
За щастие съседката чула шума и повикала линейка. В клиниката лекарите бяха категорични: нужен ѝ е покой, всеки стрес е опасен за детето. Анна се разплака. Страхуваше се да се върне там, където я унижаваха всеки ден. Но лекарят ѝ каза тихо:
— Понякога трябва да защитиш не само себе си, но и онзи, който е вътре в теб.
На следващия ден Анна се върна у дома — но не сама. С нея влезе мъж в костюм — адвокат, когото бе наела в клиниката. В ръцете му — папка с документи.
Маргарет не успя да каже нищо. Адвокатът спокойно се представи и разтвори документите:
— Госпожо Милър, в дома ви живее бременна жена, законна съпруга на вашия син. Съгласно закона, всеки натиск, който застрашава здравето ѝ, се счита за психическо насилие. Имаме медицинско свидетелство и показания на свидетели.
Маргарет пребледня. Лукас стоеше безмълвен.
— Ако това се повтори, ще бъдем принудени да подадем жалба в съда, — завърши адвокатът.
Мълчанието, което последва, беше достатъчно, за да се промени всичко.
След седмица свекървата събра багажа си и „отиде при приятелка за малко“. Оттогава думата „нахлебница“ никога повече не се чу в тази къща. Анна роди здраво момченце и започна нов живот — спокоен и достоен.
