Тези грозни и стари фотьойли са събирали прах от години, но нашата героиня отказва да ги изхвърли!🪑🧐 Вместо да ги отхвърли като боклук, тя им дава втори живот и в крайна сметка се сдобива с чисто нови, стилни мебели! 👌🤩 Първоначално съседите ѝ се присмивали, но крайният резултат надминал очакванията на всички! 😉🤌 Тази вдъхновяваща история ще спаси старите мебели от превръщането им в боклук! ✅һттр://☝️I ще сподели снимките преди и след в тази статия! 👇
Понякога красотата на един забравен предмет се крие под пластовете на занемаряване и време. Такъв със сигурност е случаят с два стари съветски фотьойла, които лесно можеха да бъдат изхвърлени, но вместо това намериха нов живот, благодарение на творческите усилия на един решителен човек.
Една жена сподели вдъхновяващата си история за спасяването на тези на пръв поглед обречени столове от ръба на забравата. Докато някои биха ги подминали, отхвърляйки ги като боклук, тази жена видяла потенциала им и ги възстановила по прекрасен начин.
Послание от нея:
Спасих тези два фотьойла от несигурна съдба. Миналата зима със съпруга ми водехме по-голямата ни дъщеря в училището ѝ по изкуствата. Тя имаше занятия до късно през нощта и когато се връщахме, вече беше тъмно. Бях бременна, с малка подутина, както се казва, но пълна с енергия и идеи.
Докато се разхождахме из нашия квартал, забелязахме, че се разрушават метални гаражи. Както често се случва, събарянето оставяше след себе си купища отломки – счупени бутилки, стари парцали, дъски за скрап – просто безпорядък.
Вървяхме бавно по крайбрежната алея и се оплаквахме от лошото почистване, когато изведнъж нещо привлече вниманието ми. Сред всичкия боклук забелязах очертанията на един стол! Веднага го посочих на съпруга си с думите: „Виж, каква красота!“. Но ние просто продължихме да вървим. Все още не можех да се отърва от мисълта за тези столове.
На връщане минахме покрай същото място и за моя радост там имаше не един, а два стола! Бяха двойка – перфектни! Но бяха в ужасно състояние. Това беше мечта, но мечта, която изглеждаше невъзможна за възстановяване.
След като се прибрахме у дома, не можех да спра да мисля за тези столове. Все си ги представях в съзнанието си и не можех да се откажа от тях. Настоявах: „Трябва да се върнем и да ги вземем“. Съпругът ми не беше въодушевен от идеята, но, както се казва, „Не можеш да откажеш на бременна жена“. След малко убеждаване се върнахме да ги вземем.
Когато най-накрая ги занесе вкъщи, той мърмореше през целия път, проклинайки мен и столовете, които миришеха на стара гнилоч и разложение. Молеше се никой, когото познаваше, да не го види как ги влачи вкъщи. Но дълбоко в себе си вече си представях колко прекрасни биха могли да станат те.
Когато най-накрая ги изкарахме на светло, столовете бяха в още по-лошо състояние, отколкото си мислех. Тапицерията беше изгнила на места, пяната се беше разпаднала, а гумените обтегачи на седалката и облегалката бяха изсъхнали и се бяха разцепили. Съпругът ми категорично отказа да ги внесе в къщата – по това време живеехме с родителите ми – и настоя да останат навън.
Но тази вечер не можех да изхвърля тези столове от главата си. Знаех, че мога да ги направя отново красиви, и бях сигурна, че те ще бъдат жълти!
Започнах с пълното им разглобяване, като оставих само дървените рамки на облегалките, седалките и краката. Хрумна ми идеята да заменя старите, счупени обтегачи с ремъци, като тези, които се използват в коланите на колите. Купих дебела пенопластова гума с дебелина 5 см и се впуснах в едномесечно търсене из града, за да намеря идеалния жълт плат.
Междувременно почистих краката, нанесох богат оцветител и ги запечатах с лак. Парапетите, които липсваха изцяло, изработих сам от дървена греда.
Когато всичко беше на мястото си, използвах строителен телбод, за да сглобя всичко. Последният щрих? Настаних съпруга си на един от столовете и с гордост показах резултата. Сега той абсолютно ги обича! И… мисля, че и той ме обича малко повече.
Какво мислите за тази невероятна трансформация? Бихте ли опитали да реставрирате подобен проект?
