Следващите факти за тоалетните в Древен Рим ще ви потрябват! 🤯😱 По онова време обществените тоалетни не са служели само за тоалетни! 🧐🚽 Вместо това те са били оживени центрове, в които се е събирал дори елитът на обществото! 🧐😮 Но какво са правили там, как са изглеждали тези места и защо това може да изглежда ужасяващо за нас, съвременната цивилизация? 🤔 В тази статия ще ви разкажа всичко, което не сте знаели досега! 👇
Тоалетните в Древен Рим далеч не са били частни, хигиенични пространства. Вместо това те са служели като оживени социални центрове, където ежедневието, политиката и дори бизнес сделките са се развивали в условия, които биха ужасили повечето хора днес.
Обществените тоалетни са били проектирани с дълги каменни пейки с равномерно разположени отвори. Нямало е прегради между потребителите, така че разговорите са протичали толкова свободно, колкото и водата, течаща под седалките. Благодарение на системите за водоснабдяване, които се захранват от акведукти, отпадъците се отвеждат в плитък канал под пейката.
Изненадващо, тези тоалетни са били не само функционални – те са били места за общуване. Римляните се събирали тук, за да разговарят, да споделят клюки и дори да създават бизнес връзки. По-богатите граждани, въпреки че са имали частни тоалетни у дома, често са посещавали обществените помещения заради социалната сцена.
За разлика от съвременните тоалетни, римските тоалетни понякога са били украсени като големи зали. Богато украсени фрески, мраморни скулптури и дори свежи цветя са украсявали пространството. Някои от тях са имали дървени навеси за сянка, което е създавало изненадващо приятна атмосфера, въпреки неповторимата миризма.
Ефеските латрини, построени преди близо 2000 години, са сред първите известни платени тоалетни. Разположени в близост до Библиотеката на Целз, те са можели да поберат 48 мъже едновременно – жени не са били допускани. Посетителите са плащали малка такса, което е направило съоръжението по-разпространено сред по-заможните граждани.
Въпреки че обществените тоалетни били популярни, някои богати римляни имали частни тоалетни у дома. Шокиращо е, че те често се намирали точно в кухнята. Логиката? Предполага се, че силните аромати от готвенето са прикривали по-малко приятните миризми.
През студените месеци робите били изпращани да затоплят каменните седалки, преди да пристигнат господарите им. Тази на пръв поглед дребна задача криела значителни рискове за здравето и допринасяла за по-краткия живот на много слуги.
Римляните не са използвали тоалетна хартия. Вместо това те разчитали на гъби, прикрепени към пръчки, известни като терсориум. Тези гъби са били съхранявани в кофи, пълни със солена вода или оцет за почистване. Корито с течаща вода на нивото на краката позволявало на потребителите да изплакнат както гъбите, така и себе си.
Римляните са гледали на човешките отпадъци като на ресурс, а не като на неприятност. В градовете били поставени амфори за бързо облекчаване, а събирачите на урина събирали съдържанието ѝ, за да го продават на кожарските фабрики и перални. Амонякът в урината бил идеален за избелване на тъкани.
Дори личната хигиена е била свързана с урината. Някои римляни изплаквали устата си с отлежала урина, като вярвали, че тя избелва зъбите. Кожарите също накисвали животински кожи в урина, за да разхлабят космите, преди да омекотят кожата с – както се досещате – изпражнения.
Въпреки че римските санитарни практики могат да изглеждат ужасяващи по днешните стандарти, техните иновативни системи за водоснабдяване и управление на отпадъците са били изненадващо напреднали за онова време. Това е странно напомняне, че дори най-неприятните аспекти на живота могат да бъдат превърнати в нещо полезно.
