💉 На 14 години той влиза в историята на медицината и дава надежда на милиони. Леонард Томпсън става първият човек, спасен с инсулин, превръщайки смъртната присъда във втори шанс за живот 🙌 Прочетете цялата история на този революционен момент в статията по-долу!👇
През 1922 г. едно революционно медицинско събитие променя хода на историята: на пациент е поставена първата в света инсулинова инжекция. Този пациент е младо момче на име Леонард Томпсън – и неговата история се превръща в повратна точка в борбата с диабета.
Леонард е роден през лятото на 1908 г. и има типично детство. Семейството му не е било богато, но е било грижовно и предано. Всичко изглеждало нормално, докато на 11-годишна възраст Леонард започнал да изпитва здравословни проблеми – включително нощно незадържане на урина. Разтревожената му майка го води при различни лекари, но минава време, преди някой да установи причината. В крайна сметка Леонард е диагностициран с диабет тип 1, който по онова време се смята за смъртна присъда за децата.
Възможностите за лечение били силно ограничени. Лекарите го подлагат на изключително строга диета с надеждата да забавят развитието на болестта. Докато повечето деца с диабет по онова време преживяват само месеци, Леонард успява да живее повече от две години на гладна диета. Но в края на 1921 г. състоянието му рязко се влошава. Става опасно слаб и изпада в диабетна кома. Родителите му почти са загубили надежда.
Междувременно в Торонто младият хирург и изследовател Фредерик Бантинг се занимава с изучаване на панкреаса и причините за диабета. С помощта на студента по медицина Чарлз Бест Бантинг открива, че панкреасът произвежда хормон – инсулин, който помага за регулирането на кръвната захар. Двамата започват да тестват инсулин, извлечен от животни, първо върху кучета, а след това и върху себе си. Резултатите били обещаващи: нивата на кръвната захар спаднали значително.
Въпреки това инсулинът, с който разполагали, бил суров и нечист. Когато семейството на Леонард се съгласило синът им да бъде първият човек, който да получи експерименталното лечение, това било отчаяна авантюра. На 11 януари 1922 г. на Леонард е поставена първата инжекция. Кръвната му захар спада с около 25 %, но мястото на инжектиране се възпалява – ясен знак, че веществото не е достатъчно чисто.
Биохимикът Джеймс Колип се намесва и работи неуморно, за да усъвършенства инсулиновия екстракт. Само дванадесет дни по-късно Леонард получава втора доза, а скоро след това и трета. Този път резултатите са поразителни: в рамките на един ден нивата на глюкоза в кръвта му спадат с над 75%. Леонард започна да се възстановява и за първи път се появи истинска надежда за пациентите с диабет.
По онова време инсулинът не се произвежда масово, така че Леонард и другите получават дози, когато изследователите успеят да ги извлекат. Но това бързо се променя. Бантинг, Бест и Колип продават патента на Университета в Торонто, който помага за увеличаване на производството. До края на 1922 г. инсулинът се произвежда в по-голям мащаб и се спасяват безброй животи.
Леонард живее още 14 години след тази историческа инжекция. Той умира на 26-годишна възраст от пневмония – често срещано и смъртоносно заболяване преди появата на антибиотиците. Аутопсията потвърждава, че цялостното му здравословно състояние е било стабилно и че е живял сравнително нормално благодарение на инсулина.
Почти година след първата инжекция на Леонард, Фредерик Бантинг и Джон Маклауд – професорът, който му предоставя място в лабораторията и ресурси – получават Нобелова награда. Бантинг, едва 32-годишен, става един от най-младите лауреати в историята. Неговото откритие, заедно с усилията на Бест, Колип и Маклауд, прави революция в лечението на диабета – и до днес продължава да спасява живота на милиони хора по света.
