Софи винаги е обичала библиотеките. Тихото шумолене на страниците, миризмата на стара хартия, усещането, че всяка книга може да крие тайна – там се чувстваше като у дома си. Един дъждовен следобед тя се запъти към любимия си ъгъл, извади от рафта износен романс и се настани в един стол.
Докато прелистваше страниците, нещо изпадна и падна на пода. Не беше закладка. Беше пожълтял от времето плик, на който с избледняло мастило беше написано името й. Софи замръзна. Сърцето й затупа в гърдите. Как можеше името й да е на нещо, което явно беше поставено тук преди години?
С треперещи ръце тя го отвори. Вътре имаше ръчно написана бележка: „Ако си намерила това, значи съдбата е свършила своята работа. Обичам те от разстояние и не мога да си тръгна, без да ти кажа. Ако искаш да знаеш истината, ела в кафенето на 3-та улица – до прозореца, в събота в 5 часа.“
Умът на Софи се засуети. Бележката нямаше дата. Можеше да е написана миналата седмица или преди двадесет години. Любопитството я измъчваше, докато не можа да устои. Дойде събота и тя нервно се запъти към кафенето. Мястото беше пълно с хора, а миризмата на кафе изпълваше въздуха. Тя забеляза мястото до прозореца – празно, с изключение на още един плик, оставен на масата.
С треперещи пръсти тя го взе. Новата бележка гласеше: „Не знам кога ще намериш първото писмо или колко време ще отнеме. Но ако четеш това сега, значи е било писано да го прочетеш. Погледни около себе си. Аз все още съм тук.“
Дъхът й спря, когато вдигна поглед. Отсреща седеше мъж, когото познаваше добре – нейният детски приятел Даниел. Той беше част от живота й откакто се помнеше, винаги я подкрепяше тихо, без да признава нищо повече. Той се усмихна нервно, държейки стар бележник, идентичен с този, от който току-що беше прочела.
Очите на Софи се напълниха със сълзи, когато разбра истината. Писмата не бяха от непознат, нито от миналото. Те я бяха чакали през цялото време – скрити на видно място от човек, на когото тя никога не беше преставала да вярва.
Понякога любовта, която търсиш, изобщо не е нова. Тя е била до теб, търпеливо чакайки да се обърне правилната страница.
