Сутринта беше прозрачна и топла.
Слънцето бавно се издигаше над стария ябълков сад, а във въздуха се носеше аромат на мокра трева, мента и нещо леко сладко — като детски спомен, който не може да се върне.
Анна стоеше до прозореца с чаша кафе, когато забеляза, че заекът копае земята под цветната леха.
Не го правеше както обикновено.
Не за игра, не от скука.
Всяко движение беше точно, сигурно — сякаш знаеше къде да търси.
Земята се ронеше на меки буци, утринната светлина се процеждаше през листата и падаше на златни петна върху козината му.
Анна излезе в градината.
Тревата беше още хладна, а по паяжините блестяха миниатюрни капчици роса.
Заекът не се уплаши. Просто спря, погледна я и бавно се отдръпна, оставяйки пред себе си плитка дупка.
Нещо проблесна вътре, едва забележимо, като отражение от старо огледало.
Анна се наведе, докосна земята с пръсти.
Изпод влажните корени се показа сребърно медальонче. Потъмняло, с малка закопчалка, едва държаща се на верижката.
Тя внимателно го отвори.
Вътре — малка снимка. Момиче на около седем години с бяло куче.
Непознато лице, но поглед странно познат.
Все едно някой я гледаше през времето.
Анна показа находката на съседката — възрастна жена, която живееше отсреща.
Тя дълго мълча, после каза:
— Някога тук имаше къща. След пожара остана само градината. Момичето загина.
Анна слушаше, усещайки лек студ по кожата си.
А заекът седеше до нея — тих, неподвижен, сякаш разбираше всяка дума.
Вечерта медальонът лежеше на перваза.
Залязващото слънце проникваше през завесата и се отразяваше в стъклото.
Анна се приближи — и за миг ѝ се стори, че момичето на снимката се усмихва.
Тя премигна — и усмивката изчезна.
Заекът седеше до краката ѝ, гледайки в същата посока.
Оттогава той повече не копаеше.
Само понякога сядаше на онова място и стоеше дълго, гледайки в нищото, сякаш слушаше нещо.
Анна свикна — с това мълчание, с мириса на ябълките, с тихия шум на тревата, напомнящ дъх.
Понякога, в най-тихите сутрини, тя усещаше — градината е станала различна.
Сякаш някой невидим най-накрая е намерил покой.
А заекът просто беше помогнал.
