Анна все по-често забелязваше, че съпругът ѝ се държи странно. Прибираше се все по-късно, беше раздразнителен, отговаряше кратко и избягваше погледа ѝ. В началото си помисли, че е от умора, после — че може би има друга жена.
Най-много я тревожеше начинът, по който се държеше с техния син. Понякога нощем Анна чуваше как влиза в детската стая. Стоеше там дълго — тихо, без да включва светлината. Тя лежеше в леглото и слушаше стъпките му. Нито дума, нито звук, само тишина.
Когато тревогата стана непоносима, тя купи малка камера и я постави в детската стая, на рафта между книгите. Обектива скри зад плюшена играчка. Казала си, че просто иска да се увери, че с детето всичко е наред.
Първите записи бяха напълно обикновени. Мъжът играеше със сина, четеше книги, приспиваше го. Всичко изглеждаше спокойно. Но след няколко дни Анна забеляза, че той влиза в детската късно през нощта, когато момчето вече отдавна спи.
Една вечер пусна записа. На екрана — съпругът ѝ, стоящ до креватчето. Гледаше надолу и държеше телефона си. Няколко секунди мълчание, после седна на ръба на леглото и заговори тихо, почти шепнешком.
— Здрасти, малчо — каза той. — Татко скоро ще си тръгне. Няма дори да разбереш, че ме няма.
Анна не разбра какво има предвид. Но после чу как добавя:
— Няма да е за дълго. Просто… имам нужда от време.
След няколко секунди извади малък плик от джоба си и го сложи в чекмеджето на масата за повиване. После погали косата на сина си и излезе.
Анна спря видеото. Сърцето ѝ биеше лудо. Отвори чекмеджето — вътре намери ключовете за гаража, банкова карта и бележка:
„Прости. Повече не мога. Вземи всичко, което ти трябва. Къщата е твоя.“
Съпругът ѝ заминал същата нощ. Телефонът му бил изключен. По-късно се разбра, че е продал колата, изтеглил пари и заминал за друг град. Нямало „друга жена“ — просто бил рухнал. Загубил работа, дълговете растели, а гордостта не му позволила да си признае.
Анна седеше на пода в детската и гледаше в тъмния екран на камерата. Същата камера, която беше сложила, за да го хване в измама, ѝ показа истината — но не тази, която очакваше.
