Нана Гладуиш направи една от най-личните си изповеди, говорейки открито за рака, страха и загубата на най-близките си хора. В разговор с Мариян Станков – Мон Дьо телевизионната водеща признава, че тежките изпитания са променили не само живота ѝ, но и начина, по който гледа на самата себе си.
Нана се връща към годините, когато се е притеснявала дали е достатъчно красива и фотогенична. След всичко преживяно подобни тревоги вече изглеждат далечни. „Красотата за мен остана встрани“, казва тя, признавайки колко различни са станали приоритетите ѝ.
Един от най-тежките моменти в разговора идва със спомена за баща ѝ. Нана разказва за деня, в който семейството научава, че му остава по-малко от месец живот. „Тежко е да видиш силния човек, на когото всички шансове са отнети“, признава тя, едва сдържайки емоциите си.
Най-болезнената тема остава собствената ѝ битка с онкологично заболяване. След като тази година за трети път се сблъсква с диагнозата, Нана отговаря с типичното си чувство за хумор: „Моят рак не случи на човек.“ Зад усмивката обаче тя не крие колко тежко преживява случващото се.
„Аз не съм безстрашна, аз ужасно много се страхувам“, признава водещата. За нея смелостта не означава липса на страх, а способността отново да се изправиш срещу него. По думите ѝ дори ремисията не носи непременно спокойствие, защото неизвестността остава част от ежедневието.
Посмотреть эту публикацию в Instagram
Животът на Нана е белязан и от тежки лични загуби. Тя се разделя с майка си, баща си и сестра си. Смъртта на сестра ѝ идва непосредствено преди Коледа, която двете са планирали да прекарат заедно – спомен, който добавя още един болезнен пласт към историята ѝ.
Мон Дьо подчертава, че в разговора не е търсил образа на непобедима героиня. „Не търсех героиня. Търсех истината за една жена, на която животът не е спестил почти нищо. Намерих Нана“, обобщава журналистът.
Изповедта поставя началото на 13-ия сезон на „Белегът на времето“. А Нана Гладуиш показва една много различна страна от познатата на зрителите – жена, която признава страховете и болката си, но продължава да намира сили да се изправя срещу тях.
