Българският театър и кино се простиха с един от своите най-ярки творци. Йосиф Сърчаджиев си отиде на 81-годишна възраст, оставяйки след себе си десетки незабравими роли, режисьорски успехи и следа, която ще остане завинаги в историята на българската култура.
Роден в семейство, свързано с театъра, Сърчаджиев тръгва по артистичния път още като дете. Появява се на сцената едва на 15 години, а впоследствие изгражда впечатляваща кариера с над 60 театрални и повече от 30 филмови роли. Сред най-запомнящите се остава превъплъщението му в Караибрахим във филма „Време разделно“, както и участията му в редица знакови български продукции.
През 2004 година животът му се преобръща след тежък инсулт. Въпреки трудното възстановяване той не се отказва от театъра и постепенно се завръща към сцената, този път и като режисьор. До последно остава отдаден на изкуството, което определя като смисъла на живота си.
В годините Сърчаджиев неведнъж е споделял своите размисли за професията и цената, която актьорът плаща за всяка роля. Според него след десетки превъплъщения човек започва да се пита кой всъщност е извън сцената – мисъл, която често го съпътства до края на живота му.
Личният му живот също не остава далеч от общественото внимание. От брака си със съпругата Райна Томова има дъщеря Анна, а от връзката си с актрисата Пепа Николова се ражда Александра Сърчаджиева. Отношенията между баща и дъщеря така и не успяват да се изградят, а самата Александра неведнъж е говорила с уважение и болка за липсата на тази връзка.
След смъртта на съпругата си Райна актьорът остава сам и трудно се справя със здравословните си проблеми. В едно от последните си откровени признания той говори и за миналото си с Пепа Николова, признавайки, че съжалява за болката, която ѝ е причинил.
„Разбих сърцето на Пепа Николова. Не мога да върна времето назад, но ако можех, щях да я подмина, нямаше да се запозная с нея. За да не ѝ разбия сърцето“, признава приживе големият актьор.
Йосиф Сърчаджиев неведнъж е казвал, че иска хората да го помнят не с края, а с ролите, които е оставил след себе си. Именно с тях той ще остане завинаги в историята на българския театър и кино.
