Усмихнатото и отворено към света момче Улрих се родило в Африка с тежка рядка патология — контрактура на четириглавия бедрен мускул. Заради това краката му се огъвали назад, а коленете не можели да се изправят.
До 12-годишна възраст той се придвижвал, подпирайки се на пръчки, буквално пренасяйки тежестта на цялото си тяло върху ръцете. Мускулите на краката се развивали твърде бавно, костите дърпали напред и детето ходело прегърбено наполовина. Това му причинявало постоянна болка, а околните го смятали за безнадеждно инвалидизиран.
Мнозина погрешно приемали болестта му за полиомиелит — често срещано последствие от липса на ваксинация в бедни райони. Но местните лекари не се осмелявали да оперират: случаят изглеждал прекалено сложен. Родителите нямали средства за лечение в големи клиники и Улрих продължавал да се мъчи, знаейки, че го очаква само влошаване.
Промяната настъпила, когато благотворителната организация Africa Mercy поела момчето под своя опека. Той бил изпратен на изследвания, след които хирургите взели решение да оперират. Първо изправили десния крак, после левия — и двете операции били успешни.
Предстояли дълги седмици рехабилитация, но радостта на Улрих била огромна. За първи път в живота си той успял просто да стои изправен. А първото нещо, което направил с новите си крака, било да отиде и да прегърне майка си.
Без възможност да ходи на училище преди това, той си поставил нова цел: най-накрая да започне да учи.
