Класът бръмчеше като кошер. Звънецът вече бе ударил, но децата продължаваха да шепнат и да се смеят. Учителят по история, господин Колинс, влезе в стаята и удари дневника

Слънцето проникваше през прозорците на ресторанта, където вече подреждаха чаши и свещи по масите. Въздухът беше наситен с аромат на печива, парфюм и лек звън на лъжици. Всички

Видях го с очите си. Сутринта беше ясна, почти лятна — синьо небе, лека мъгла над реката, слънцето се отразяваше във водата толкова силно, че трябваше да присвивам

Слънцето блестеше през големите прозорци на залата, отразявайки се в чашите и златните прибори. Въздухът беше топъл, ухаеше на люляк и шампанско. Отвън звучеше мека музика, почти недоловима.

Сутринта на сватбата. Въздухът миришеше на цветя, лак за коса и вълнение. В стаята на булката — бялата рокля на манекена, букетът на перваза, отражението в огледалото трептеше

Той караше по междуградската магистрала. Празен път, вечерно слънце в огледалото. Радиото свиреше тихо, въздухът миришеше на бензин и пролет. Всичко беше спокойно — докато отпред не се

Тя се срути направо в пътеката. Самолетът тъкмо се издигаше, когато някой извика. Стюардесата, която преди миг поднасяше напитки, без звук се свлече между редовете. Метален поднос падна

Влакът вече потегляше. Шумът на колелата се смесваше със свирката, във въздуха миришеше на желязо и въглища. На перона стоеше момче — около десетгодишно, с износено яке, раница

Той живееше сам. Малък апартамент на първия етаж, стари пердета, мирис на лекарства и хляб. Всеки ден излизаше по едно и също време — да подиша, да поседи

Снегът валеше трети ден подред. Пътят към селото беше затрупан, връзка нямаше, а само вятърът гонеше бяла прах по полята. Старото овчарско куче, Макс, вървеше отпред, пробивайки път