Това се случи край бреговете на Индонезия, по време на обикновена експедиция за изследване на морското дъно.
Екипът океанографи на борда на Seawind Explorer изучаваше подводните течения, когато един от операторите на сонар забеляза аномалия — голям метален обект на дълбочина около шейсет метра.
Първо решиха, че това е обикновен контейнер, отнесен от буря. Подобни находки не бяха рядкост.
Но формата изглеждаше прекалено правилна — без маркировки, без ръжда, без никакви следи.
Изпратиха подводен дрон.
Когато камерите предадоха първото изображение, на екрана се появи нещо като контейнер без номера.
Идеално гладък корпус от сив метал, без надписи, без логота.
— Все едно току-що е бил спуснат, — отбеляза инженерът Лиам.
Решиха да го извадят на повърхността.
Стоманеното въже се опъна, водата зашумя, и след двайсет минути огромният метален обект беше вече на палубата.
Под слънцето изглеждаше почти нов.
Когато отвориха горния капак, първо им се стори, че вътре е празно.
Но после се чу метален звук, сякаш нещо се раздвижи.
Вътре лежаха капсули — дълги, херметически затворени, подредени в редици.
Нямаше документи, нямаше надписи. Само една гравировка върху капака:
„Property of OSIRIS Deep Lab – Singapore.“
Капитанът се свърза с бреговата охрана.
Когато специалистите пристигнаха, те отвориха една от капсулите.
Вътре имаше човек — по-точно тяло, поставено в криокамера, свързано с охлаждащи системи и датчици.
По-късно стана ясно, че контейнерът принадлежи на частна биотехнологична компания, провеждала експерименти с дългосрочна криоконсервация.
Но официално проектът OSIRIS Deep Lab беше прекратен преди шест години.
Най-смущаващото за експертите беше, че температурата вътре остана стабилна, а системите — активни.
Това означаваше, че някой все още подава енергия под водата.
Контейнерът беше моментално засекретен.
Официално — „обект, предаден на морския департамент“.
Неофициално — никой от екипажа на Seawind Explorer повече не се завърна в морето.
